Home

Дайте път на просветлението

Контражурите са хората на фотографията – колкото и да пристъпват към светлината, накрая тя ги заслепява. Сияят като звезди само със светкавица. А щом я спреш, маските падат. И се реят в небето на просветлението.

Нови заглавия

Да обичаш на инат

– За какво ти е притрябвала? Стара дървена кутия, нищо повече. Безполезна е. Филип стоеше на прага, облегнал се на входната врата и вперил поглед в Катя. Катя, която едно време, някога отдавна, събираше всяка непотребна вещ, попаднала пред погледа ѝ. Сега беше Катя, която изхвърляше абсолютно всичко ненужно. Всички пазени стари дрехи, които хващахаПродължете с четенето на „Да обичаш на инат“

Завръщане в несъществувалото

Исках да те нямам завинаги, а не да те имам за кратко. Блага Димитрова Искам да се върна там, където не бях. Където не бих. Където ще бъда, когато не съм щяла да съм. В дъното на една бездънна улица, до светофара на небитието. Като погледна напред, да виждам само надолу. И да ми сеПродължете с четенето на „Завръщане в несъществувалото“

Декември съм

Декември съм. И зъзна пред вратата.Две сенки чужди спомени рисуват.След мрака са останали листата,последен снежен валс да изтанцуват. Притихвам. Чувам магистралите,а аз далече пиша своя приказка.По клоните заграчват гарвани.Те вече са приели мойта истина: Декември съм. А вън е още есен.Цветът във всеки ъгъл се шарее.Но лед ще стори път на мойта песен.Лъч в зименПродължете с четенето на „Декември съм“

Get new content delivered directly to your inbox.

Enjoy and thank you. 🙂